| КаталогMUSE - BLACK HOLES AND REVELATION - JEWELCASE |
MUSE - BLACK HOLES AND REVELATION - JEWELCASE
# 2564635095 |
Стил: -
Дата на издаване: 06/2006
Формат: CD
Брой носители: 1
|
Muse, които потеглиха от Glastonbury 2004, бяха много различни от тези Muse, които пристигнаха. След седем години почти постоянни турнета, треперейки в нервно очакване, тяхната ескалация от най-голямата група в Teignmouth през 1997 г. до една от най-големите групи на Европа към 2004 г. приличаше на полет на ракета и все пак да завършиш на Glastonbury беше голяма крачка напред, дори и с уморената, мокра до кости тълпа, на която й предстои дълга неделна нощ – самите Muse имат съмнения дали ще се справят. “Предложиха ни да сме главните изпълнители, което като начало ни изкара акъла, защото не смятахме, че сме достатъчно големи,” казва басиста Chris Wolstenhome. “Денят беше кален и гаден, а тъй като беше края на фестивала, си мислехме, че хората ще бъдат пренаситени и изтощени, но беше напълно обратното.”
Да се справят? Така се справиха, че го вързаха на панделка, прикрепиха го го към двигател на совалка и го изстреляха извън галактиката. Glastonbury 2004 завари Muse да превземат тежката категория на класическите титуляри на Glastonbury и се доказаха като труднопреодолима сила в британския рок. И едва с този триумф те твърдят, че са усетили, че “са се справили”л
Така че групата, която влезе на сцената Pyramid в онази нощ, бе феномен, който стига своя връх. Група, която на 19-годишна вързраст, е изтръгната от професията на декоратори и вкарана в частни джетове и лимузини, тъй като Muse започват да търсят своя репертоар, който руши всяко правило в “правилния” рок – от издаването на фънк-египетския крос-оувър дебютен сингъл (‘Muscle Museum’) до написването на рифове, толкова сложни в тяхната брилянтност, че заплашват да удушат всеки, който посмее да ги изсвири (‘Plug In Baby’), и до рокаджийската интрепретация на Nina Simone (‘Feeling Good’). Група, която удвоява своята публика с всеки новоиздаден албум (‘Showbiz’ от 1999 г. продава 500,000 копия, ‘Origin Of Symmetry’ стига до милион през 2001 г. и шедьовърът на епичната злост от 2003 г. ‘Absolution’ продава два пъти повече) и която се описва като най-вълнуващия оперен sci-fi карнавал на Европейската сцена в рамките на 5 години. “Сигурни сме, че минаваме през цикли,” казва Matt, “изкарваме страхотно, а после се пресищаме и тогава вибрациите стават леко тъмни. Но при втория път на този цикъл ние си казахме ‘o, Боже, пак сме надолу, трябва да се прибириме вкъщи и да не отиваме на турно за дълго време’.
Но албумът “Absolution” по това време се превръща в култов хит в САЩ, така че с висините на Glastonbury зад тях и с две напълно разпродадени дати в Earls Court през идващата Коледа им служи за подкрепа. Muse тръгват турне в средния Запад, разголвайки сценичните трикове, и бушувайки преоткриват горещата и склонна към инциденти тричленка. “От свирейки на огромни сцени в Европа стигнахме до това да свирим на 200 човека в гадни дупки,” се смее Matt. “Това е цената на това да ти стане прекалено удобно на големите сцени. Но беше приятно там да бъдем отново третирани като нова група и да почусваме какво е отново да ни открият”.
Ободрени, Muse си взимат един месец почивка, за да работят там, където е “вкъщи” - Matt се пренася в град, близо до Милано, Chris и неговото постоянно растящо семейство остават в Teignmouth и Dom си остава в “модерния” Highbury в Лондон – преди да се съберат през лятото на 2005 г. в изобилстващото с прилепи студио на замъка Chateau Miraval в града Knights Templar, в южна Франция. Matt: “Ако това ми напомняше на нещо, то това беше Devon. По-голямата част от процеса на писане започна там, поради тишината на мястото, както и факта, че подхожда на лайфстайла, който имахме.”
Те смятат, че предишните им албуми са родени от необходимостта; избързани, заради наближаващите дати на турнетата и спънати от нуждата да могат да се свирят наживо. Този път те използват подхода “Без ограничения” – никакво турне не е планирано, никакви студийни щуротии; предстои им да изследват технологичните възможности на “студийната група”. За съжаление, оборудването в Chateau Miraval не става често казано за записване на албум на Muse, така че групата се пренася в Ню Йорк, за да завърши огромната работа по записите в студиата Electric Lady и Avatar, и да поръси албума с много необходимия “dance floor” привкус. “Духът на Hendrix се мотаеше наоколо,” казва Matt, “а и Bowie дойде за един ден и ни поздрави. Tова беше приятно; да получиш одобрение от едно старо момче. Ако бяхме останали във Франция за целия албум, той вероятно щеше са стане истински проктор. Песни като ‘Knights Of Cydonia’ щяха да бъдат дълги двайсет минути. Отиването в Ню Йорк по някакъв начин затегна нещата и албумът стана по-groove ориентиран. Песни като ‘Starlight’ и ‘Supermassive Black Hole’ и ‘Hoodoo’, имаха радикално по-различно звучене, когато отидохме в Ню Йорк, не знам дали това поради енергията на града или какво.”
Ако Muse звучат като нова група в албума ‘Black Holes and Revelations’, това е, защото след Glastonbury те са: разширено съзнание, установен дух и всичко друго, но не и заседнал звук. Все пак, някои от тези неща могат да дойдат като шок: тъй като откриващото ‘Take A Bow’ поема това, което ‘Absolution’ остави – всичките гибелно-небесни синтезатори и проповедническите вопли на Matt “You will burn in hell for your sins!” – и ние изведнъж изпадаме в неизследвани квадранти. ‘Starlight’ е гиг на Abba на луната, ‘Map of the Problematique’ са Depeche Mode, които имитират Queen при песен на Bond, и най-изненадващото от всичко, ‘Supermassive Black Hole’ е денс електро-метъл парче, наподобяващо Beck, който издухва Marilyn Manson в Studio 54. Да не споменаваме триптиха от италианско фолк-повлияно мета-кънтри, което завършва албума с букет от фламенко френетики и мариачи корни. ‘Absolution 2: Обратно на планетата’, това със сигурност не е.
За продълженията всъщност трябва да погледнем в темите на текстовете, където феновете на апокалиптичния жанр, теорията на конспирацията на лудите, революционната провокираща масите, странната мълва за извънземните, изобретили всички земни религии и други обичайни притеснения на Musе, няма да бъдат разочаровани. Идеята, че личните карти са първия знак от предстоящия край на света? Това ще да е ‘Take A Bow’, Matt: “Определено това има връзка с Revelations (Откровения). Разказва се за време, когато хората няма да могат да си купуват нищо без да имат номер или да съществуват без номер. Вместо да ходят на интервю за работа, просто ще ви отмъкват. Ще взимат медицинския ви картон, финасовата ви информация, всичко.”. Теорията, че Земята е една разширяваща се сфера, която е засмуквана към една гигантска черна дупка в центъра на вселената (като емоционална метафора)? Това е ‘Supermassive Black Hole’, приятел.
Страхът, че нашата цивилизация върви по пътя на Римската империя? Чуйте завършващото парче ‘Knights Of Cydonia’. Загубата на надежда пред лицето на неоправданите войни? Всичко е там – в централната двойка ‘Soldier’s’ Poem’ и ‘Invincible’. А що се отнася до ‘Exo-Politics’… “Tова е за възможността на режисирана извънземна инвазия, създадена от Новия световен ред,” спори Matt, изцяло без помощта на твърди наркотици. “Има някои хора, които мислят, че през следващите десет години ще се случи режисирана извънземна инвазия. Няма да е инвазия, но извънземни ще се появят. Няма да се появат, ами ще има дискусии за това. Определено някои забавни неща се случват. Доста много неща, които, ако ги съберете всички заедно, допринасят за чувството, че нещо голямо ще се случи през следващите десет години. Можете да ги погледнете и да изпаднете в страх или да ги погледнете и да си кажете, че всико е режисирано, за да се контролират хората.”
Ами донякъде. Но докато албумът ‘Absolution’ наблюдаваше безпомощно подчиняването на човечеството от лидерите на корумпирания свят и нахлуването на климатични или галактически бедствия (и разбира се ‘Black Holes And Revelations’ си има своята част от параноята от климатичните промени/нефтените кризи/глобалната интеграция), в централното парче от новия албум ‘Assassin’ Bellamy изглежда, че вика за нищо по-мaлко от глобална революция – “Shoot your leaders down/And join forces underground…. Destroy demonocracy”. (Застреляйте вашите лидери/и съединете силите си тайно... Разрушете демокрацията.)
“Мисля, че се приближаваме към това време,” кима Matt. “Ако погледнете протестите във Франция, размерите и нивото на протестите не се отнася истински към това, за което протестират. Мисля, че има нещо повече в тези хора, особено в по-младото поколение. Имаме чувството, че сме родени в някакава предварително създадена ситуация, в която ние всъщност нямаме контрол над нищо. Населението е остаряващо и този контролен фактор дразни малко. Усещам, чрез този албум, че се чувствам песимистичен и обезсърчен, но в същото време не съм срещу революционните ходове и няма да ме е срам, ако съм предизвикал малък бунт, ако е за добра кауза.”
Времето дойде. Новияте ред на Muse се въздига.
Black Holes And Revelations излиза на 3 юли 2006 (Helium 3/Warners/Орфей Мюзик)
Track listing:
TAKE A BOW / STARLIGHT / SUPERMASSIVE BLACK HOLE / MAP OF THE PROBLEMATIQUE / SOLDIER’S POEM / INVINCIBLE / ASSASSIN / EXO-POLITICS / CITY OF DELUSION / HOODOO / KNIGHTS OF CYDONIA |
| |
 |
Триото се събира още през 1994 в малкото английско градче Devon, но издават дебютния си албум 5 години по-късно. Групата е съставена от трима души - Матю Белами (вокали, китара и пиано), Кристофър Уолстенхолм (бас китара и беквокали) и Доминик Хауърт (барабани и перкусии). Стилът им е смесица от алтернативен, прогресив и хард ро ...
|
|
| |
|
|
