Песента „Broken chair“ направи премиерата си в предаването „New Music Daily“ на Zane Lowe по Apple Music; чрез своето нестандартно звучене тя изследва отношението на Rachel към партитата и алкохола. В текста изпълнителката е обзета от параноя и халюцинира метафоричен „счупен стол“ („broken chair“), докато се прибира по улиците в малките часове след нощно излизане, но накрая осъзнава, че всъщност се сблъсква с неудобната реалност на собствените си постъпки: “I feel so so sad again, where are all my party friends?” („Отново се чувствам толкова, толкова тъжна – къде са всичките ми приятели за партита?“), пита тя в кулминацията на песента. Песента е написана в Лос Анджелис в сътрудничество с приятелката и колега музикант Lucy Dacus. Rachel споделя следното за съвместната им работа: „Започнах да осъзнавам разни неща относно пиенето, купоните и всичко останало, а тя сякаш ме увери, че съм напълно достатъчна такава, каквато съм и каквато искам да бъда.“ Пълният списък с песни за албума „I think I spoke too soon“ наскоро беше обявен от Rachel и нейната почитателка Аlex – която ѝ е помогнала да си върне любимата чанта, изгубена по време на нощно излизане и съдържаща въпросния списък. Двете споделиха новината социалните мрежи. Пълния списък с песни можете да видите по-долу. Освен това през уикенда Rachel се появи като музикален гост в предаването „SNL UK“ заедно с водещата Amelia Dimoldenberg, като изпълни песните „One song away from crying“ и „Never Need Me“. Гледайте изпълнението ѝ на „Never Need Me“ ТУК. Всичко това се случва след скорошната изява на Rachel на историческия фестивал „Daisy Chain Fields“ на Olivia Rodrigo – наред с изпълнители като Chappell Roan, Doechii, Stevie Nicks и много други – както и след нейните собствени концерти в Ню Йорк, Лос Анджелис, Париж и други градове. През декември тя ще подгрява турнето на Gracie Abrams в големи зали в Северна Америка, а вече е потвърдено и участието ѝ на фестивала „Lollapalooza India“ през януари. През настоящата година Rachel също така подгряваше концертите на „Florence + The Machine“ в САЩ и Ирландия, свири заедно с „Wolf Alice“ в лондонския парк „Финсбъри“ и изнесе впечатляващи участия на фестивалите „Governors Ball“, „All Things Go Toronto“ и „Bonnaroo“. Включващ синглите „One song away from crying”, “Make believe“ и „Broken chair“, албумът “I think I spoke too soon” продължава там, където спря високо оцененият от критиката дебютен албум на Chinouriri от 2024 г. – “What A Devastating Turn of Events” – и бележи значима еволюция на уникалното ѝ алт-инди-поп звучене към нови творчески хоризонти. На всички ни се е случвало на парти – сами в банята, хвърляме поглед към огледалото и за миг се чувстваме така, сякаш сме всмукани в екзистенциален водовъртеж. „Мисля, че се изказах прибързано“ (“I think I spoke too soon”) е скок през огледалото – онова емблематично огледало в банята; опит да се проучи как понякога в отражението сякаш виждаме себе си да се раздробяваме на безброй възможни „аз“-ове, пътища и избори. Този албум предлага ярък и сюрреалистичен поглед зад кулисите на едни от най-повратните години в живота на Rachel, разказан през призмата на една-единствена, бурна нощ навън. Водещият сингъл „One song away from crying“ подготвя сцената за предстоящо прозрение – лъскаво синт-поп парче, носещо онова до болка познато усещане за плач в нощен клуб, съчетан с решимостта да продължиш напред въпреки всичко. Като бурно, но завладяващо пътешествие, което може да се върти в безкраен кръг (или дори в спирала), албумът описва онази нощ, която преобръща целия ти свят и разкрива нови истини за теб самия. Резултатът е завладяващо и искрено изследване, което разнищва тези напрежения: между вътрешното и външното, мислите и действията ни, това кои сме и кои искаме да бъдем. В много отношения този албум е жест на обич и „разрешение“ от страна на Rachel – разрешение да паднем и да се изправим, да се променяме, да поставяме нещата под въпрос, да се учим и да израстваме сред хаотичната, но красива реалност на непрестанното личностно развитие. „Основното ми послание е, че можеш да промениш същността си във всеки един момент и можеш да си простиш по всяко време“, казва тя. „И вярвам, че да си простиш е първата стъпка към това да станеш по-добър човек.“ Rachel Chinouriri отдавна се е утвърдила като един от най-талантливите млади автори на песни във Великобритания – изгряваща звезда, която повежда новата вълна от инди-поп изпълнители, отличаващи се с чувствителна и проницателна лирика, както и със способността да създават завладяващи музикални светове. Издаването на дебютния албум на родената и работеща в Лондон изпълнителка – “What A Devastating Turn of Events” (2024 г.) – ѝ донесе две номинации за наградите BRIT (в категориите „Изпълнител на годината“ и „Най-добър нов изпълнител“), след като преди това тя вече бе номинирана за наградите „Ivor Novello“ и в класацията „BBC Sound Of“. Наскоро Rachel бе удостоена и с отличие на церемонията O2 Silver Clef Awards. Подкрепяна от своята изключително вярна фен база, наричана „Darlings“, до момента Rachel е натрупала над 500 милиона стриймвания в световен мащаб. Тя е получила признание от издания и медии като британския Vogue („Chinouriri  е начело на ренесанса на инди попа“), The Observer („изобилстваща от свежи идеи“), NME („неизменно пленителна“), GQ („Chinouriri  е на път да доминира“), BBC Radio 1, предаването „Later… With Jools Holland“ и други. През 2025 г. възходът на Rachel продължи с престижната роля на подгряващ изпълнител в турнето на Sabrina Carpenter „Short n’ Sweet“ в Обединеното кралство и Европа, напълно разпродадено и преместено в по-големи зали първо самостоятелно турне в САЩ, както и първи самостоятелен концерт в Бразилия. Тя също така издаде своето EP „Little House“ и участва в новата версия на песента „Romeo“ на Pink Pantheress, като към списъка с предишните ѝ сътрудници се присъединиха имена като Sombr, Cat Burns, Alemeda и други.