Легендарният британски автор на песни Gary Kemp издаде третия си солов албум –  “This Destination” чрез East West Records, наличен ТУК .

Китаристът, автор на песни и съосновател на Spandau Ballet обикаля по целия свят с Nick Mason’s Saucerful of Secrets от 2018 г. заедно с колегата си от групата и съвместен водещ на известния подкаст „Rockonteurs“ – Guy Pratt.

Новата творба на Kemp е продължение на „INSOLO“ от 2021 г. „This Destination“ е най-личното му произведение до момента, в което авторът на песни изразява собствените си мисли и чувства за миналото, настоящето и бъдещето под формата на неповторимо разказване на истории. Албумът е едновременно  полуавтобиографичен и упражнение по емпатия.

Издаването на албума е придружено от зашеметяващо музикално видео, генерирано от изкуствен интелект, режисирано от Mike Bennion, което изобразява хиперреален, дъждовен Лондон и неговите пътници. Гледайте ТУК.

Това е вторият от три видеоклипа на Кемп, генерирани чрез AI и режисирани от Bennion, които отразяват промяната в творческото му виждане.

Bennion казва: „Всяко от парчетата на Gary, за които режисирах видеоклипове, има мотив за пътуване в текстовете и аз включих това във визуализациите, но придадох на всяка от тях собствен облик. Това видео имаше документален подход. Идеята беше да се покажат различни хора, които се опитват да се приберат вкъщи с нощен автобус в Лондон. Бях очарован от способността на AI технологията да създава убедително движещи се светлини върху стъкло и през кондензация“.

Говорейки за видеото, Kemp сподели: „То отразява желанието да се намери дом в градския пейзаж, тема, която преминава през голяма част от албума“.

Сингълът представлява момент на баланс за Kemp по време на писането на албума. Той казва: „Става дума за връзката ми с музиката. През каквото и да преминавам, какъвто и конфликт да възникне, процесът на създаване на музика е моето решение. Това е моята дестинация“.

Албумът показва кулминацията на цял живот, посветен на майсторството за създаване на песни, включващ сложни аранжименти, включително струнна секция от известния John Metcalfe (бивш член на The Durutti Column и аранжор на струнна секция за изпълнители като Peter Gabriel, Blur и U2).

Предлага се и специален Dolby Atmos микс на албума, създаден от музиканта Steven Wilson. Wilson използва пространствено аудио миксиране, което създава завладяващ звук чрез поставяне на аудио елементи в триизмерно пространство. Ефектът е зашеметяващо пресъздаване на начина, по който чуваме звука в реалния свят. Wilson е прочутият майстор на това.

Албумът включва клавиши и бек вокали от дългогодишния сътрудник Toby Chapman, който продуцира албума съвместно с Kemp в лондонските студия „Reformation“ и „RAK“.

Гореспоменатият известен басист Guy Pratt - който се грижи за ритъм секцията на Pink Floyd от около 1987 г. нататък - е поканен да свири на бас в някои от траковете. Предишната работа на Pratt включва изпълнения и работа по парчета за Madonna, Roxy Music, The Smiths, Womack & Womack и други. Финалът на албума включва вокалите на номинирания за наградата „Mercury“ – Sam Lee.

В текстово отношение изданието от 11 песни бележи едно пътуване в нови открития за Kemp, който се сблъсква с неочаквана стена от безпокойство и загуба на вяра в себе си в годините след пандемията. „This Destination’“ е саундтракът на артиста, който се връща обратно към познатата среда.

Първата песен, композирана за албума, е завладяващата и кинематографична „Take The Wheel“ – музикално произведение, което извиква ясен образ на двойка, облегната на предно стъкло, опитвайки се да види пътя през дъжда.

Kemp пее: „Има ли някой, който може да поеме волана?“. Текстът е истински призив към някого, който и да е, да се намеси и да вземе нещата в ръце.

На други места в албума Kemp разсъждава върху връзката си с Града, в който е прекарал живота си. „Borrowed Town’“ представя идеята, че Лондон не принадлежи на никого. Постоянно променящият се културен център е нещо, което всички обитаваме, но никога не можем да претендираме за собственост. Kemp казва: „Лондон постоянно се променя. Когато живеете тук, вие просто го заемате за известно време“.

Kemp също така си спомня забележителен момент от концепцията на албума, когато момент на писателски блокаж отминава от неочаквана намеса на колега музикант. Той бил седял до пианото с часове преди телефонът да иззвъни:

„Беше Richard Hawley. Поговорихме известно време и аз му казах, че се въртях в кръг, опитвайки се да напиша нещо онзи ден. Той каза: „Добре, ето какво ще направиш. Отиди до пианото и седни." Kemp го направил. „Постави ръцете си над клавишите. Сега ще затворя, а ти ще напишеш брилянтна песен.“

Действително срещата води до това, че Gary продуцира напомнящата за стила на McCartney „Work’“ – полуавтобиографична мелодия, в която той празнува непризнатата героичност в ежедневието на един родител. В „Work’“ Kemp се впуска в пътешествие по пътя на спомените в емоционален разказ за професионалния живот на родителите си. Той казва: „Спомням си, че една сутрин влязохме във фабриката с баща ми. Имам този ярък спомен  за момента, в който той облече кафявия си гащеризон върху дрехите си. За мен той беше Супермен, който си слага наметалото“.

Крайната част на песента e озвучена от стакато струни, докато Kemp повтаря мантрата „Трябва да се справя“. Изявлението почти придобива ново значение с всяко повторение – частично обобщаващо историята на песента, като същевременно признава натиска, който оказваме върху себе си във всеки аспект от живота; от взаимоотношенията през здравословните проблеми до решенията в кариерата.

В последната песен от албума – „I Know Where I’m Going“, Kemp достига до решението си. Той пее: „Знам къде отивам, смятам да си почина там“. Очевидно Kemp намира своя вътрешен мир във финала на албума. Той казва: „Това е най-личното парче в албума… Трябваше да остане последно – просто имаше смисъл“.

Чрез комбинация от собствените си и измислени истории, Gary Kemp се е утвърдил като един от най-великите автори на песни в страната. “This Destination” е вече наличен чрез East West Records/Орфей Мюзик. Gary Kemp се появи заедно с брат Martin Kemp за специално събитие с въпроси и отговори в „PRYZM Kingston“.

За Gary Kemp

Gary Kemp е един от най-успешните автори на песни в Обединеното кралство за последните 40 години. Като китарист и основател на най-влиятелната и емблематична група от 80-те – Spandau Ballet, той е отговорен за написването на текстовете и музиката за 23 хитови сингъла и албума, включително актуални класики като „True“ и „Gold“. Песните на Gary общо са прекарали забележителните над 500 седмици в класациите и са хитове в цял свят. Те са генерирали над 25 милиона продажби на записи и са били част от саундтрака на 80-те години. Миналата година той получи наградата „BMI Icon Award“ на „BMI London Awards 2023“ за приноса си към популярната култура и музика. Той се присъедини към елитна група, която включва The Bee Gees, Crosby, Stills & Nash, Ray

Davies, Peter Gabriel, Queen, Sting и Van Morrison.  

Песните на Kemp наистина са се доказали като вечни. Култовият хит сингъл “True” има над 5 милиона ротации в ефира само в Северна Америка, а негови песни са включени в невероятните 100 игрални филма през годините, включително „Sixteen Candles“, „The Wedding Singer“, „Charlie's Angels“, „Pixels“ и „Crazy Stupid Love“, както и безброй телевизионни програми, включително „The Simpsons“, „Spin City“, „Gilmore Girls“, “Euphoria”, “Modern Family”,  “Ugly Betty” и много, много други.

През 2012 г. той получава престижната награда „Ivor Novello“ за „Изключителна колекция от песни“. Gary също така е носител на множество награди и отличия за работата си в Spandau Ballet, включително награда на „MTV“, “Brit” и “Q Award”.

“Gold” дори си проправи път в популярната култура като спортен химн. През 1984 г. песента беше използвана от BBC като основна музикална тема при отразяването на Олимпийските игри в Лос Анджелис, а през 2012 г. стана неофициален химн на Олимпийските игри в Лондон. Пеенето му се превърна в стандарт за спортни и футболни фенове, в последно време най-вече за футболния клуб “Арсенал”. Това наистина е песен на народа.

Други класики, написани от Gary, включват „Through the Barricades“, „Only When You Leave“, „To Cut a Long Story Short“ и „Chant No.1“.

През последните години Gary се превърна в синоним на подкаста „Rockonteurs“, който той води заедно с колегата си музикант Guy Pratt, интервюирайки музикални легенди. „Rockonteurs“ се превърна в най-слушания музикален подкаст в Обединеното кралство.

Той и Guy също така са част от известната Nick Mason’s Saucerful Of Secrets през последните 6 години, като Gary спечели нова публика и похвали за невероятната си работа с китарата. Групата свири прочутото и значимо ранно творчество на Pink Floyd, включително парчета от ерата на „The Piper At The Gates of Dawn“ от 1967 г. до „Obscured By Clouds“ от 1972 г., което включва много възхвалявано изпълнение на 23-минутното епично „Echoes“ '.

Gary е попечител на Theatres Trust, със страст да поддържа театрите в сърцето на общностите.

Gary израства в Айлингтън (роден на 16-ти октомври 1959 г.) и посещава местното гимназиално училище „Dame Alice Owens“ и „Children’s Theatre Drama Club‘ на Anna Scher, като става дете актьор във филми и телевизията, преди да се концентрира върху свиренето на китара и писането на песни и да сформира Spandau Ballet.

През 90-те години Gary решава да се върне към актьорството, участвайки в множество филми, сред които изключително успешния британски криминален трилър „The Krays“ и холивудския блокбъстър „The Bodyguard“. Той продължава да участва редовно на сцената, във филми и телевизията.